Дименсии на възникващата зрелост и дистрес на идентичността Dimensions of Emerging Adulthood and Identity Distress

Възникващата зрелост се характеризира с психосоциален мораториум до 30 годишна възраст, а психосоциалният мораториум предполага криза или дистрес на идентичността. Интерес за нас представляват възможните взаимовръзки между характеристиките на развитието и дистреса на идентичността и тяхното опосредстване от процеси на себерефлексия. В изследването участват 202 изследвани лица на възраст 17-30 години. Използвани са Въпросник за измерване на дименсиите на възникващата зрелост (IDEA), Скала за измерване на дистреса, свързан с идентичността (IDM) и Въпросник за проактивно-ригидно осмисляне (RRQ). Резултатите разкриват, че съществува права корелация между общото ниво на дискомфорт и негативността/ нестабилността и обратна корелация при кариерния избор и чувството за „помежду“ от друга страна. Негативността/ нестабилността е предиктор както за по-силно преживяване на общ дискомфорт, така и за по-продължително преживяване на дистрес на идентичността. Отделянето от родителите е също предиктор за преживяване на по-високо общо ниво на дискомфорт, а работата (паралелно с образованието) – предиктор за по-продължителен преживяван дистрес. Ригидното осмисляне е медиатор във връзката между дименсията негативност/ нестабилност и продължителността на преживяван дистрес. Emerging adulthood is characterized by a psychosocial moratorium up to 30 years of age, and the psychosocial moratorium implies a crisis or identity distress. We are interested in the possible correlations between the dimensions of emerging adulthood and the identity distress and their mediation through processes of self-reflection. The study involved 202 persons aged 17-30 years. An Inventory for the study of the Dimensions of Emerging adulthood (IDEA), Identity Distress Measurement Scale (IDM), and Reflection-Rumination Questionnaire (RRQ) were used. The results revealed that there was a direct correlation between the general level of discomfort and the negativity/ instability and a backward correlation between career choices and the feeling of "in between". Negativity/ instability was a predictor of both greater experiences of general discomfort and a longer experience of identity distress. Separation from parents was also a predictor of experiencing a higher overall level of general discomfort, and working (parallel to education) was a predictor of a longer experience of identity distress. Rumination was a mediator in the relationship between the dimension of negativity / instability and the duration of experienced distress. peerReviewed publishedVersion